Понятието живот...
     Използваме го често в ежедневните си изречения... обикновено го вмъкваме в стари и изтъркани такива удобни фрази, когато искаме да се изкажем мъдро. Ползваме го с цел да засилим смисъла на по-голям период от време и обикновено се изразяваме с приповдигнатост и прибавяме загрижена физиономия. Колко често използвано е например следното: "Цял живот съм те търсил"? Точно тези думи, по точно този начин подредени с цялата тази нищожна информация в тях. Ако го разнищим ще се уверим в силата на казаното, но струва ли си, когато знаем, че е просто добре сдъвкана фраза, а и с пълна убеденост лъжа. Ако искам мога да доопъна ластика с още примери и само ще си докажа, че в повечето обикновени случки в дните си използваме думичката "живот" в неистинни изказвания. Другият чест повод да я ползваме е когато сме в напън да я украсим с метафори по отношение, колко чупливо понятие е и колко струва и как не се купува. Даже предлагам следният експеримент. Изберете си една от най-красивите думи, които знаете и използвате. Завържете я в едно изречение с "живот" прочетете на глас и ще откриете как сте умотворили нещо много мъдро и специално, което обаче вече виси или е висяло на стената ви във Фейсбук, но подсилено с цветя, пеперуди, голи розови бебета или облаччета в залез.
    Та след всичко това, ако може да съществува заключение то би било: 
    Измислихме метафорите, за да създадем атракция в смисъла. И атракцията я има, но само първия път!